Тъжно е, но трябва да го кажем – този успех е

„ Тъжно е, само че би трябвало да го кажем – този триумф е макар страната, а не с помощта на нея. “ Тази нерадостна констатация направи издателят на „ Времеубежище “ Манол Пейков (Жанет 45) пред „ Артефир “ на БНР във връзка влиятелната, която нощес бе връчена в Лондон на създателя Георги Господинов и преводачката му Анджела Родел.

„ Това е освен доста значим миг за актуалната българска литература, само че и за българската литература въобще. Нито един от огромните титани на българската литература, на чиито плещи стъпва Георги Господинов, не е получавал сходно интернационално самопризнание. Това единствено по себе си не значи, че тази книга е по някакъв метод по-велика или по-важна от тях като творчество. А значи, че България е минала значим път “, сподели Пейков, който е и народен представител от ПП-ДБ в сегашния парламент.

Защото да попаднеш в окуляра на международното внимание е освен функционалност от твоя личен гений, а е функционалност и от това до каква степен си обвързван със света и каква интернационална звучност има твоя глас. Това значи, че гласът на България се чува, тъй като гласът на Георги Господинов, иска ми се да мисля, е и гласът на България.

Аз зная, че българските създатели рядко имат самочувствието, светогледа, който да надвишава границите на личния им език, тъй като това в действителност изисква обсег на въображението, на мисленето – да се чувстваш като жител на света, добави Манол Пейков.

Което не значи, че ти не си жител на България – тъкмо противоположното. В момента има едни странни разбирания за национализъм, наложени от избрани политически среди, съгласно които, с цел да бъдеш родолюбец, би трябвало да се самоизолираш от света. Моето схващане е, че патриот е тъкмо оня, който съумява да съчетае самочувствието на българин, „ спокойствието да бъдеш българин “ (по думите на Георги Господинов), със самочувствието да бъдеш част от човешката раса, добави Пейков.

Защото има граници на езика. И тук тъкмо е огромното значение на Анджела Родел. Тя трансформира България в собствен втори дом – пристигна тук поради българската музика, и трансформира освен страната, само че и езика, има щерка, която е половин българка.

Тя споделя: „ За да пренесеш едно сходно произведение на непозната аудитория, би трябвало освен да владееш езика, би трябвало да владееш културните нюанси, би трябвало да си част от тъканта на един народ “. Анджела е съумяла да реализира точно това. Ние би трябвало да преглеждаме този триумф като една заварка сред огромния авторов обсег и разум и умеенето на преводача да го преведе на подобаващ език, тъй като това са културни действителности, вселени на всеотнасяне, които от време на време са безусловно несъответни на непознатия четец “, разяснява Манол Пейков.

Издателят пожела за 24 май:

Най-сетне българската страна да обърне внимание на книгата и на езика полагащото им се внимание. Тъжно е, само че би трябвало да го кажем – този триумф е макар страната, а не с помощта на нея. За да не бъде тази книга бяла лястовица, а да бъде в действителност път и пъртина, по която да минат мнозина, страната би трябвало да обърне полагащото се внимание на българската книга. “

Георги Господинов стана първият българин, спечелил влиятелната англоезична литературна премия „ Букър “ за романа „ Времеубежище “. Той споделя оценката с Анджела Родел, която преведе книгата на британски.

В речта си при награждаването писателят сподели:

„ Благодаря на моите читатели. Утре е най-важният български празник, моят обичан народен празник – Денят на кирилицата 24 май, денят на писането и езика. Прекрасно е, когато буквите и езикът се честват. Така че ще кажа едно изречение на български – езика, на който романът беше написан:

Честит празник! Честито знамение на езика! “

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!